
Спъват ме листата, по които вървя,
голи клони зъзнат над мен и чакат.
Пак ли тях луната ще прегърне в нощта,
пак ли птици някъде ще заплачат...
Нищо, че ме пари по лицето сълза,
искам тази нощ нещо да ти кажа....
Нищо, че е тъмно и студено сега,
искам тази нощ нещо да ти кажа....
Мойта съдба ми дава сили да те забравя
без да ми тежи...И в самотата има песни на самодива,
те осъмват с мен...
Тръгвам срещу вятъра сред гора от ръце,
твоето лице тъй далеч остава...
Кой ще ме прегръща отсега и къде?
Никога това няма да узнаеш...
голи клони зъзнат над мен и чакат.
Пак ли тях луната ще прегърне в нощта,
пак ли птици някъде ще заплачат...
Нищо, че ме пари по лицето сълза,
искам тази нощ нещо да ти кажа....
Нищо, че е тъмно и студено сега,
искам тази нощ нещо да ти кажа....
Мойта съдба ми дава сили да те забравя
без да ми тежи...И в самотата има песни на самодива,
те осъмват с мен...
Тръгвам срещу вятъра сред гора от ръце,
твоето лице тъй далеч остава...
Кой ще ме прегръща отсега и къде?
Никога това няма да узнаеш...
Няма коментари:
Публикуване на коментар